ПРОРОЧЕСТВАТА НА АНТИЧНИТЕ СИБИЛИ   Древногръцките сибили притежавали пророчески дарби и това се потвърждава от множество сериозни източници. Но колко далеч в бъдещето умеели да виждат полумитичните жени? И истина ли е, че дълго преди Нострадамус прорицателките знаели какво ни очаква през XXI век?

УЧЕНИЧКИТЕ НА АПОЛОН

За начало малко история. И така, сибилата от храма на Аполон предсказала на гърците голяма война, ако Атрид Мене-лай - братът на царя на Атрида Агамемнон, се ожени за Елена Спартанска. Гръцките вождове не се вслушали в пророчеството. И напразно. Само след няколко години красавицата Елена избягала от мъжа си с прекрасния Парис. Приела ги родината на Парис - Троя. И... започнала Троянската война.

За това предсказание споменавал и древногръцкият оратор Исократ. А известният античен философ и историк Павсаний разказвал за троянската сибила, която предсказала, че спартанката Елена ще донесе гибел на Троя.

Въобще много историци от древността си припомнят различни пророчества на сибилите. Самата дума "сибила" е произлязла от името на първата предсказателка, която се споменава в античните митове - дъщерята на цар Дардан и съпругата му Несо. Според митовете истински баща на девойката бил самият Зевс, откъдето се появило и второто име на Сибила – Зевса.

Всички деца на върховния бог, както е известно, притежавали способността за предсказания, но в най-голяма степен с нея бил надарен синът на Зевс - Аполон, богът на светлината, младостта и изкуствата. Смята се, че самият Аполон обучил питиите - служителки на посветения му храм в Делфи, да предсказват бъдещето. Но очевидно Делфийският оракул се оказал недостатъчен за цяла Гърция, затова се наложило Аполон да сподели дарбата си с други жени, които започнали да се наричат по името на първата гръцка прорицателка -сибили.

По-късно се появили и други прорицателки, които се наричали просто по местообитанието им: еритрейска, фригийска, тибуртинска, колофонска, самоска, римска, персийска, халдейска, египетска, палестинска и други.

Но може би най-известна била кумската (куманската) сибила. Град Кума, разположен на територията на днешна Италия, в древността бил гръцка колония. Нищо чудно, че според преданието първата сибила от храма на Аполон в Кума получила пророческата си дарба направо от самия бог. Като научил девойката да предсказва бъдещето, Аполон се поинтересувал какво да й даде за награда за труда й. Сибилата отговорила:

- Дай ми дълголетие! Трябва още много да науча.

И Аполон направил своята ученичка практически безсмъртна. Но тя, уви, стареела, защото не се досетила заедно с дълголетието да помоли и за вечна младост. И ето че след няколко столетия се превърнала в кошмарна старица, която едва движела краката си. Наложило се отново да моли учителя си за милост - да я изпрати в царството на Аид, бога на мъртвите. Аполон се съжалил, но не пуснал вярната си ученичка в царството на Аид, а я взел при себе си на планината Парнас и я напоил със свещена амброзия. Старицата отново се превърнала в девойка, само че без предишната си красота. Казват, че оттогава сибилите намразили младите девойки и започнали да предричат: всички напасти са от красотата...

СИБИЛОВИТЕ КНИГИ

Античният свят знаел, че дарбата си за предсказания сибилите са получили от боговете, и затова навсякъде ги уважавали. Простолюдието обаче се страхувало от прорицателките, но и обикновените хора често се обръщали към тях. Сибила можела да стане само млада невинна девойка, която след това трябвало да прекара целия си живот в храма. Тя нямала право да се омъжва. А ако все пак отстъпела пред чувството на плътската любов, тя губела статуса си на сибила и била прогонвана от храма: смятало се, че при загуба на девствеността тя се лишавала от връзката си с боговете.

Всички вярвали на предсказанията на сибилите. Историците цитирали пророчествата им. Сам великият Питагор разказвал как една от предсказателките предрекла епидемия с продължителност точно 51 дни. И действително, на 52-рия ден епидемията рязко утихнала. Плутарх писал, че сибилата предупредила за изригването на Везувий и по този начин спасила много хора, които повярвали на предсказанието й.

Дори древноримските владетели се съобразявали със сибилите и подпомагали материално храмовете, където обитавали пророчиците. Но не винаги властта и сибилите живеели в мир. Историята разказва за трагически епизод от началото на IV в. пр. н. е. Тогава при цар Тарквиний Горди дошла най-знаменитата от куманските сибили на име Демофила и му предложила да купи от нея девет ръкописни книги, в които сибилата записала най-важните си пророчества за бъдещето. За този сборник от мъдрости Демофила поискала огромна сума пари. Тарквиний отказал - прекалено голяма била цената. Тогава Демофила хвърлила три книги в огъня.

- Една трета от мъдростта загина! - произнесла тя. - Но цената за останалата част е същата!

Тарквиний се озъбил:

- Няма да плащам за шест книги като за девет!

Демофила хладнокръвно хвърлила в огъня още три книги:

- Тогава ще трябва да платиш за три книги като за девет!

В този момент вратите се отворили и в краката на царя се хвърлили неговите съветници:

- Купи поне последните книги, повелителю!

Тарквиний послушал молбите на приближените си и купил останалите три книги. Първата се състояла от пророчества на самата куманска сибила, втората - от предсказания на най-известната от тибуртинските сибили Албунея, третата - от мъдри изречения на различни сибили.

Тези три книги Тарквиний предал в римския храм на Аполон, след това те попаднали в храма на Юпитер Капитолийски. Жреците от храмовете се отнасяли към свитъците трепетно и почтително, вадели ги само в случай на крайна необходимост, когато трябвало да се свери с тях съдбата на държавата. Дори във времената на империята към тях тайно се обръщали за съвет.

Уви, през IV век от нашата ера владетелите замислили да унищожат странните книги. Подпалили храма на Юпитер и ръкописите изгорели. Но пазителите на книгите не се примирили със загубата. Те успели по памет да възпроизведат и да запишат неколкостотин изречения от древната мъдрост. Впоследствие от тях били съставени още няколко свитъци, от които тайно се възползвали чак до V в. от н. е. Но през VI в. свитъците изгорели окончателно - отново в пожар в храма.

РУСКАТА СЛЕДА

Народната мълва обаче не се примирила със загубата на ръкописите. Едва ли не всеки век ту тук, ту там се споменавало, че някои страници от книгите на сибилите все пак са се запазили. Имало хора, които се кълнели, че са ги виждали и дори са ги държали в ръце.

През XV век при двора на Василий ІІI живеел неговият любим астролог и ясновидец Василий Немчин. Съдейки по фамилията му, той явно бил чужденец. Този Немчин притежавал "забранени" таланти: умеел не само да лекува болести, но и да изгонва бесове, да премахва уроки.

Под голяма тайна той съобщил на царя, че е дошъл в двора му. защото е прочел в тайни списъци, че руската земя е свещена - там се творяла самата история. Тези списъци Немчин видял у горяни, от които се учил на магическо изкуство. Те твърдели, че списъците са направени от старинен ръкопис, в който се съдържали пророчества на древните сибили, които разказвали за най-важните събития в бъдещата история на човечеството чак до 2012 г.

- Защо не по-нататък? - поинтересувал се Василий.

- Защото, господарю, до това време цялата история на страната ти ще се развива по нелек и дори кървав път. А от посочената в книгите година животът й ще тръгне само към щастие и процъфтяване. Твоята страна ще стане главна опора на мира, защото именно в нея се намират свещените градове. Всеки от тези градове според сибилите трябва да бъде заобиколен от борове, от които правят кораби; в града трябва да има гробове на велики амазонки; той трябва да притежава свещен камък-омфал. И ако тези три условия бъдат спазени, то точно четири години преди посочения срок във всички тези свещени градове ще настъпи разцвет и щастие.

ЩАСТИЕ В СВЕЩЕНИЯ ГРАА

И така, има ли истина в това, което е казал Немчин, основавайки се на сибиловите книги? Действително, съдбата на Русия върви по труден път. Но в началото на второто хилядолетие кървавото колело на революционните времена като че ли наистина е забавило обороти... Сибиловите книги посочили датата на благоденствието - 2012 година. Но говорели още, че четири години преди този срок (т. е. в 2008 година) ще започне процъфтяване в свещените градове.

Отлично! Само че какви са тези градове?

В тях трябва да има три неща: гори, годни да се правят лодки и кораби, гробове на амазонки -т. е. на безстрашни жени, и свещен камък-омфал. Това е легендарният "пъп на земята". Според преданието този камък е паднал от небесните висоти. Най-известният омфал се намира в храма на Аполон в Делфи в знаменития оракул.

Обърнете внимание и на вашия град. Може би той също е свещен? Тогава, според книгите на сибилите, и при вас скоро ще настъпи разцвет и щастие...