Историческият Буда на нашата епоха е роден като принц Сидхарта Гаутама около 560 г. пр.н.е. в Индия. Бъдещият престолонаследник получава възможно най-доброто възпитание и образование за времето си и израства сред изобилие и красота. Родителите му следват съвета на трима мъдреци, които дошли по традиция в деня на раждането му, и го предпазили от болката и страданието.
Когато става на 29 години, младият принц решава да излезе тайно от двореца и за първи път вижда в три последователни дни един стар, един болен човек и един мъртвец. Това го разтърсва и му помага да осъзнае, че в живота няма нищо постоянно, и че дори най-радостните преживявания и най-добрите условия един ден ще изчезнат. Той напуска дома и семейството си, за да намери това, което носи трайно щастие и смисъл и не зависи от никакви външни условия.
В продължение на шест години той учи от най-добрите учители на Индия и изпробва различни методи за работа с ума. Накрая сяда в дълбока медитация под едно дърво в днешна Бодхгая и постига състоянието на пълна реализация, наречено просветление. То представлява трансформацията на всичко, което замъглява яснотата на ума, и пълното развитие на неговите присъщи съвършени качества.
Ученията на Буда, резултатът от които е безстрашие, радост и доброта, са основна религия в няколко източноазиатски страни. От началото на 70-те години на миналия век дълбокият будистки възглед с многобройните си методи вдъхновява и очарова все повече хора на Запад.
Буда преподава за абсолютното и обусловено съществуване по начин, който прави будизма директно приложим в ежедневието ни. Това разбиране прави преживяването на трайно щастие възможно. Будизмът не следва догми. Вместо това, той насърчава критична проверка от страна на интересуващите се. Използвайки подходящи медитации, интелектуалното разбиране на ученията се превръща в лично, трайно преживяване. Целта на ученията на Буда е пълното развитие на потенциала на тяло, реч и ум.