Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2008 21:04 - Едгар Кейси: ИМА ЛИ ГОСПОД?
Автор: ve6terkata Категория: Други   
Прочетен: 18788 Коментари: 2 Гласове:
2



Спящият пророк отговаря на най-важните въпроси в живота imageВИНАГИ СЪМ ЗАВИЖДАЛ на „истинските вярващи" - хората с чиста, безрезервна, непреклонна вяра. Натъквал съм се на много такива. Макар да им завиждах, те ме озадачаваха и предизвикваха моя скептицизъм. Това определено важи за едни мисионери, с които някога се срещнах в самото сърце на Екваториална Африка.

В затънтеното селце Ласа в Нигерия се беше появила нова, мистериозна вирусна болест. Кръвната проба на един мисионер, починал от нея, беше изпратена за изследване В Йейлския университет. Десет дни след изследването няколко учени починаха. Кръвта беше сметната за толкова опасна, че се наложи да бъде изгорена. По-късно в докладите от Нигерия се казваше, че мисионерите медици умирали десет дни след дори бегъл контакт с жертвите.

Запленен, аз тръгнах да направя материала и изминах с ленд роувър хиляда и петстотин мили, за да стигна до Ласа, макар че, бидейки хипохондрик до мозъка на костите, се страхувах до смърт. Не можех да разбера как мисионерите продължават да си вършат работата, Когато около тях другарите им измират като мухи. Отговорът, който ми дадоха, беше прост: „Ние вярваме в Бог, вярваме, че нашето призвание е да помагаме на другите, и няма да се откажем. Оставяме се изцяло в Божиите ръце."
Но откъде намираха сили? Не знаех. Нямах търпение да се махна от това място - и го направих най-бързо.

Ала тяхната непоклатима вяра не ми излизаше от ума. Бях озадачен и им завиждах, понеже не виждах начин да придобия такива възгледи. Човек не може просто да си заповяда да вярва; трябва да го усеща вътре в себе си.

Затова няма нищо чудно, че сред многото въпроси в потока от писма, на които Едгар Кейси е отговарял, един от най-често срещаните, независимо дали е формулиран простичко, или с повече думи, е прямото и директно: „Има ли Бог?"

Въпросът не е толкова абстрактен, колкото изглежда на пръв поглед. За повечето от подателите на писмата той е имал пряка връзка с ежедневието им. А и както ще открием, imageотговорите на Кейси на този първи въпрос са източник на отговори на останалите въпроси, които следват в тази книга. Бог -и природата на Бог - съвсем осезателно прониква във всеки аспект от живота на хората. За Кейси първопричината за съществуването на вселената -Бог - е не само всеведущ и вездесъщ, но и бездънен резервоар от божествена енергия, от която можем да черпим, за да решаваме всякакви проблеми.

Това не бива да се превръща в преграда за онези от вас, които не са набожни. Схващането на Кейси за Бог е толкова широко, че обхваща както религиозното, така и светското; то въздейства еднакво на вярващия, на озадачения, на съмняващия се и на невярващия. Материалите на Кейси ми помогнаха най-сетне да си обясня как и защо се е появил Великият Създател, Който е привел всичко останало в действие. Кейси успя да убеди неподатливия ми ум, че духовната същност е нещо реално и може да властва над материалния свят, възприеман чрез петте ни ограничени сетива.

За всеки, който като мен е обичал да вдига врява в неделното училище, това е огромно постижение.



Премахване на пречките

Тъй като се чувствам повече като ваш другар, отколкото като водач в това пътешествие из мистериозното съзнание на Едгар Кейси, може би ще е добре да цитирам някои от трудностите във възприемането на духовните идеи, с които се сблъсках, в случая - дори да приема, че Бог съществува, и, разбира се, да споделя кое ми помогна да го направя.

Най-ранните ми духовни търсения бяха заглушени в зародиш от един презвитериански проповедник, който така преливаше от енергия, че блъскаше с юмрук по амвона. В по-късните ми години моята привързаност към гастрономските вечери, освежителните сухи мартинита и периодичните плътски забежки ме снабдиха със здрава защита срещу слабите проблясъци на духовна светлина, които може да съм имал. За човек с донякъде „езически" възгледи като моите, е доста по-лесно да вярва в измеримите научни концепции, отколкото да направи огромен скок в убежденията си и да повярва в божественото.

Кейси ни помага да направим този скок, като ни позволява да погледнем Бог под няколко ъгъла.

Но преди да ми покаже как да обясня какво всъщност е Бог, Кейси ме освободи от погрешните ми представи за това, какъв би трябвало да бъде Създателят... но не е.

За да отговорим на въпроса: „Има ли Бог?", първо трябва да си представим онзи негов образ, който ще ни даде задоволителен отговор. Той трябва да ни се струва правдоподобен. Докато проучвах възгледите на Кейси, неведнъж откривах, че разчитам на този визуален образ, за да разбера и приема космическите идеи; понякога ми се струва, че с космическото се общува по-ефикасно с метафори, отколкото със студен, логически език. Открих, че по същия начин има образи, които могат да ни попречат.

Въпреки невероятния художествен гений на Микеланджело ми трябваха много време и енергия, докато се отърся от товара на неговия антропоморфен образ на Бог - Внушителен старец с дълга бяла брада, който се носи като мъглявина в едно твърде реалистично небе. Сигурен съм, че Бог е потупал великия художник по рамото за това благородно усилие, но не съм убеден, че е бил особено доволен да го напъхат в такова съвсем човешко тяло. За нещастие логиката на Микеланджело не е можела да се мери с феноменалното му майсторство с четката. Ако Бог е всеведущ и вездесъщ и надхвърля незначителните граници на времето и пространството, той едва ли може да бъде затворен в едно човешко тяло - пък било то внушително като фигурата на тавана в Сикстинската капела. Както ще видим по-късно, Кейси наистина казва, че човекът е създаден по божи образ и подобие, но в абстрактен, далеч не толкова ограничен смисъл. image


Един Бог, с когото мога да живея

Тогава кой - или какво - е Бог?
Първопричината, Силите на вселената, Съзидателната сила - това са някои от термините, с които Едгар Кейси изразява същността на Бог. Всички те са просто различни подходи към основната му идея, че Всичко е Едно.

Представата на Кейси за Бог като за Първопричината ми се струва убедителна, понеже е съвместима с лансираната от учените теория за произхода на космоса, наречена „големия взрив" - огромна експлозия от енергия, която е задействала всичко останало. Приемам го и на метафизично ниво, защото все нещо трябва да е първопричина, иначе нямаше да ни има, Слънчевата система нямаше да я има, живота нямаше да го има и ние с вас също нямаше да сме тук.

Кейси използва и наименованието Първоначалната съзидателна енергия: необятен вир от енергия, който е навсякъде - независимо дали го искаме. Следователно, ако тази огромна енергия е навсякъде, ако обхваща всичко, няма начин ние с вас да не сме част от нея, дори и да не ни е приятно, и всъщност няма значение как я наричаме - просто на света няма нищо друго. Разглеждани така, тези сили са Божии продължения или проявления, а това свидетелства за убеждението на Кейси, че всичко е едно в Бог. Или, по думите на библейското учение, в Бог пребъдваме, движим се и съществуваме и Бог е този, „чрез когото и за когото всичко съществува".

А сега да изнесем довода с една крачка напред. Ако тази Първоначална съзидателна енергия е първоизточник на всичко съществуващо, тогава животът и съзнанието, включително самосъзнанието, също произлизат от нея. И от тази концепция идва простичкото определение на Кейси за самия живот: „Животът е съзнанието на съществуванието."


Нашата връзка с първопричината

Както ще видим от отговорите на Кейси на най-великите въпроси на живота, много от проблемите ни като човешки същества идват от това, че сме си позволили да се отделим от Първопричината. Сега тя е нещо далечно за нас и първостепенната ни задача е отново да се съберем с нея, както е било, преди да придобием съзнание. Трябва да се върнем в това състояние и да се слеем с него, да запазим самосъзнанието си, но да съгласуваме целта си с великия замисъл на вселената.

„Но възможно ли е това?" - пита моят скептичен ум, имайки предвид плътността на физическите ни тела. В този момент един от мисловните ми образи се намесва и ми помага да си го представя. Тялото - или всяко парче физическа материя - не е толкова плътно, колкото си мислим. Атомите, от които се състоим, са най-вече празно пространство. В това няма спор. оказва се, че тухлите, от които е изградена материята, не са никаква материя. Те са съставени от фотони, а фотоните са не друго, а светлина или енергия.

Айнщайн пръв е изтъкнал, че материята изобщо не е материя; тя е повече или по-малко замръзнала светлина под формата на „силови полета". Погледнато по този начин, е 6ъзможно да си представим вселената и нейните безбройни фотони като чиста енергия и следователно пропускливи като слънчев лъч. Това показба, че плътното човешко тяло също може да се разглежда като облак от фотони, като облак светлина, която е в състояние да се придвижи и съедини отново с Първопричината и това да стане плавно, сякаш два пухкави облака се сливат и образуват един.

Помислете си само колко приятно би било да си почиваме в утробата, от която сме произлезли, да се сливаме без усилие с нея и да живеем в хармония с устройството и посоката на силите на вселената, вместо да „проглушаваме небесата с безполезните си викове", както се е изразил Шекспир.

„Ами цел? - пита скептикът в мен. - Имат ли наистина цел тези Съзидателни сили? Някакъв грандиозен план и неизменни закони за хармония?" Откривам, че не ми е чак толкова трудно да погледна на това прагматично. Един такъв механизъм като несметния брой галактики, звезди и планети с положителност не би могъл да съществува без непоклатими закони. Нито пък милиардите клетки във физическите ни тела. Без закони щеше да има само хаос. Така че не ми е трудно да приема твърдението на Кейси, че всичко е съгласувано от Божията воля и разум и че ние можем да намерим мир и спокойствие, като им се подчиним, а не като им се съпротивляваме.

Можем да го направим, учи ни Кейси, защото всичкото знание, цялата информация на вселената е там. Тя съществува. Тя е съвършена като закони-те на математиката, които просто ни чакат да ги разгадаем. Нужно е само да се настроим на вълните й, като поставим своето „аз" в абсолютна хармония с нея.

Наистина ли е възможно да се направи това? През цялата си кариера на изследовател на паранормалното съм усещал нуждата да се обръщам към изтъкнати, обективно мислещи хора - учени и традиционни философи, - за да намеря подкрепа за неясните теории, с които съм се сблъсквал. По същия начин действах и докато изследвах материалите на Кейси, така че съм включил мислите на учените и философите, които са ми помогнали да приема тези неща.

Един от тези учени е Дейвид Бом - физик, чиято работа в Лондонския университет му е спечелила международно признание и Нобелова награда. В своята знаменателна книга „Целостта и естественият порядък", в която намеква, че е възможно науката и мистицизмът да са свързани, той допуска съществуването на „един очевиден ред във вселената, където всичко е взаимно свързано". Представя ни тази концепция и нагледно, като я сравнява с холограма - фотографна снимка, в която всяка частица от диапозитива съдържа цялата информация за картината. Натрошете диапозитива на малки парченца, а след това пуснете холографен лазерен лъч през едно от тях - и ще се появи цялата Картина. По подобен начин всяка основна частица от материята мигновено разбира какво става с нейното „другарче" - в която и точка на вселената да се намира то. За мен доводите на Бом са си чиста научна обосновка на възгледа на Кейси за единството на нещата, че «всичко е едно", и на идеята, че действително можем да се настроим на хармония с това Всичко.

Според Кейси съзнанието е затворено във физическото тяло, така че само несъзнателното може да прескочи тази преграда. За да постигнем това, трябва да имаме безкористното градивно намерение да излезем от границите на обичайното, ограничено съществуване. Нужно е искрено желание да се слеем с единството на вселената, с Всичкото в нея. Това Всичко е представата на Кейси за Бог.

В такъв случай наша задача и отговор на проблемите ни е да осъзнаем, че наистина сме част от Бог и можем да се върнем при него, да се оставим на този велик източник на сила и да накараме човешката си воля да работи в хармония с неговата. Трябва да се настроим на царството на необятния Бог; то е царство на чистия дух, където е „истинската" действителност.



Бог, създателят и родителят


Все пак казаното по-горе не означава, че Кейси е смятал Господ за някаква безлична сила. Тъкмо обратното. Когато е пуснал в ход съществуването и ни е създал като част от своя разум, той е дал на всеки човек по една уникална душа, която е истинската му духовна личност и надхвърля рамките на физическото тяло, но въпреки това е част от него по време на пребиваването му на Земята. Ние винаги оставаме част от Божията цел и следователно - негови сътрудници, и следваме великия Му план за вселената. Но като наш Създател Бог ни е родител в буквалния смисъл на думата и - естествено - ни обича, както родителят обича децата си. Божията любов към сътворението е осезаема, а универсалната любов си остава същината на цялото съзнание. Наш синовен дълг е да отвръщаме на любовта Му, като обичаме ближния си и Бог, който ни е създал. Следователно убеждението на Кейси има двойна основа: Бог е Едно, но и: Бог е Любов.

А сега да Видим как са изразени тези идеи в думите на Кейси. В едно от писмата до него е зададен следният въпрос: „Как е правилно да мислим за Бог в молитвите си - като за безлична сила или енергия, която е навсякъде, или като за постоянно слухтящ разум, който съзнава съществуването на всеки човек на Земята, познава в подробности нуждите му и знае как да ги задоволи?"

Кейси отговаря в обичайния си библейски тон: „И двете! Защото Той е енергията в ограниченото движение на материалното, Той е и безграничното в съзнанието. Така че, когато настроиш своя ум, своето съзнание, разкриването на присъствието отвътре свидетелства за присъствието отвън. И както Синът е казал: „Отец и Аз едно сме", така и ти ще разбереш, че ти и твоят Отец сте едно, като пребъдваш в него." Тук Кейси говори за желанието на Исус и ние като Него да се настроим на Съзидателните сили вътре в нас.

Това, че Бог обича нас, душите, които е сътворил и които са част от него, обяснява Кейси и продължава: „Ала когато се вгледаме в безкрайността на пространството и времето, ние осъзнаваме, че съществува и онази сила, онова влияние, което също съзнава нуждите; съществува и онази воля, онзи избор, даден на човешките души, за да могат да бъдат използвани, да могат да бъдат едно, да могат да ги прилагат, макар слабо и несигурно, според силите си; но това все пак идва да каже, идва да изрази, идва да разкрие в живота на онези, които са загубили посоката, същото онова влияние, което търсите в познанията за Господ."

Но Кейси няма предвид само Божията любов към нас; той говори и за любовта и загрижеността, които ние - като част от Него - трябва да проявяваме към душите на ближните - нещо, което Кейси обяснява, продължавайки: „Защото, докато не станеш спасител, докато не помогнеш на някоя душа, загубила надежда, загубила пътя си, значи не разбираш напълно Господа в теб, Господа извън теб."

Идеята, че чрез любовта си към ближния опознаваме Бог, който е във всички нас, е още по-ясно изразена в тълкувание 262-130. Направено е през 1юли 1942 година на едно събиране на първата от групите, поставили си за цел изучаването на ученията на Кейси. В офиса във Вирджиния Бийч присъствали петима членове на групата, включително съпругата на Кейси - Гъртруд, синът му Хю Лин Кейси и неговата секретарка, която записвала казаното на заседанието.

Когато Кейси изпаднал в своето променено състояние на съзнанието и бил готов да отговаря от дълбините на несъзнателното, госпожа Кейси започнала с обичайните думи:

„Пред теб ще застанат тук присъстващите членове на група номер едно и тяхната работа върху урока Бог-Любов-Човек. Ще продължиш беседата върху този урок и ще дадеш предложения как да се завърши."

Кейси започнал с обичайното си кратко предисловие: „Да, имаме групата, събрана тук - Като група и като отделни личности, - и тяхната работа върху урока..."
„Истина ли е, продължил той, че Бог е любов? Истина ли е, че Той е като баща за всеки от нас? Истина ли е, че Той е като закон за всеки от нас? Истина ли е, че всички ние познаваме това влияние, този закон, тази любов като нещо лично в живота си; и по този начин Той се превръща в един личен Бог - не личност, а Бог, когото азът познава, който може да се прояви в живота на човека?...

Любовта е характерно свойство на тази сила, власт или влияние, известно като Бог. Така, богато човек прилага любовта в ежедневието си, той вижда Господ като свой личен Бог."
Кейси добавя следното: „Нека следващият урок бъде „Връзката на човек с човека", и уверението:
„Отче наш! Позволи на мен, Твоето дете, да видя в ближния си божественото, на което се кланям в Теб."
Кейси постоянно повтаря да търсим божественото в другите, „като се пазим да не осъждаме ни себе си, ни тях".

Джон Дж. Фулър


Тагове:   Господ,


Гласувай:
2



1. анонимен - checker google rank backlink service
04.08.2011 20:31
affordable link building service seo companies <a href=http://xrumerservice.org>backlink service</a> page rank backlinks
цитирай
2. анонимен - backlink service
15.08.2011 10:06
Thought I would comment and say neat theme, did you make it for yourself? It's really awesome!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ve6terkata
Категория: Други
Прочетен: 181267
Постинги: 59
Коментари: 39
Гласове: 859
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол